България се радва на много хора, голяма част на които любимото занимание е да говорят. Има и други, които не се интересуват, какво се обсъжда по "селските" седенки, а леко си копат встрани. Такъв човек се оказа Владимир Игнатов. Срещнах го за първи път преди три години на една репетиция. Случи се, че след репетицията бяхме в една посока. Докато пътувахме, си раздувахме за групи, хардкор и концерти. Понякога не е нужно много време да прецениш този отсреща, а именно - открит, честен и точен пич. С такива впечатления си отидох тогава, а какво постигна до днес Владо, воден от голямото си сърце и любовта му към музиката и приятелите, прочетете сами - Enjoy!
- Kemura
Фотография: Kemura
Интервю: Kemura
К. Такааааа. Кажи три приказки за себе си.
Аз съм Владо на 22 години. Роден съм в София, до 18-годишен съм живял в Ботевград и после се преместих - от четири години съм тук в София.
К. И, действаш?
Уча, бачкам, занимавам се с радиото и т'ва е - общо взето доста неща.
К. Ние ще си говорим за радиото и тъй като то стартира като пънк хардкор радио ти, как се запали по групи, по концерти, кога започна да се интересуваш от тия работи?Вече доста години минаха. Принципно още от малък тръгнах с нормалните неща, както всеки е почнал - Металики - подобни групи и лека полека... Първият ми концерт беше края на 2002 - ако не се лъжа или 2001, нещо такова. Беше в клуб "Сцената" - Last Hope, T-Error гостуваха от Сърбия, Hitman, ако не се лъжа и от наш’те имаше доста групи - немалък концерт. Винаги като отидеш на първия концерт, се надъхваш супер много, защото виждаш за какво става въпрос.
К. И как ти се сториха всичките тия изроди пънкари, събрани на едно място?
Ха-ха, то и ние бяхме изроди, само че бяхме по-малки. Беше общо взето яко - с Боро (Melekh, S.W.A.F.I.) заедно, покрай него - той ходеше от малко преди мен...
К. Помислихте ли, че ще ви бият ха-ха?
А, не - няма такива глупости, ние си бяхме крю. В сцената лайфовете бяха... С много добри чувства си ги спомням. Сега нещата ми се струват доста по-различни. Първите ми концерти там – Murphy’s Law, Madball, бяха нещо много голямо, много въздействащо.
К. Това ли запали идеята за радиото?
О, не. Съвсем случайно, на шега стана всичко. Идеята за радиото дойде една вечер в Skype, конферентна връзка с десет - петнадесет човека и аз им пусках музика, няк’ви ебавки, глупости и така. На следващия ден реших, че искам да го направя сериозно радио, защото няма такова. На Балканския полуостров съм сигурен, че няма радио изцяло за хардкор, пънк, хип хоп, ска. Предавания има доста в околните страни - Сърбия, Македония, но за радио поне аз не съм чул.
К. Добре де, а защо не започна да вкарваш и ти групи ха-ха?
С т'ва не ми се занимава. Сега като организирам феста, правя всичко сам - "DIY", и ми дойде малко в повече. Ходя да печатам билети, флайери, плакати, охрани да уреждам, озвучители, групите... не ми се занимава с промотърство. Като има такъв повод - рожден ден на радиото, да...
К. Готино е по принцип едно такова радио да се включва в някакви събития, концерти, защото все пак това е развитие на сцената...
Да, сто процента е така. От самото си начало радиото се е стремяло да подкрепя и концерти, групи - всичко. Аз не знам друго радио в България, по което да могат да се чуят всичките български хардкор-пънк, всичките тези ъндърграунд групи да звучат постоянно в ефир.
К. Как дойде името на радиото, това ми е любопитно?
Самото име дойде от Гарфийлд, както и логото.
К. Защото той мразеше понеделници?
Да, това е негова фраза и от там. Мисля, че името доста се хареса като цяло, но ще трябва да сменя логото скоро, за да може да се регистрира.
К. Какви са предаванията фактически? Колко са в момента?
Предаванията са шест, утре стартира шестото. Имаме идеи за още две-три, които ще тръгнат, когато водещите се наканят ха-ха. Значи започваме с моето предаване всеки понеделник от 22:30 - I hate Mondays, каня музиканти, групи от сцената... Общо взето идеята е да идват хора от групи, да става шоу, да се раздават награди, да им се задават въпроси...
К. Ааа, има и награди?
Да, винаги. Когато има ново издание, гледам да поканя дадената група, да представим новото издание. Сега предстоят да излизат доста нови албуми на БГ групи, така че ще ги представим - това за "I hate Mondays". Във вторник предаването е "Thursday night trip", води го Виктор(Vic the cofee), той ме заместваше, докато бях в Ирландия. Предаването е за по-екстремните стилове - металкор, мошкор, бийтдаун хардкор и ‘сякакви такива стилове - деткор ха-ха... Утре - сряда, започва и предаването на Момчи от Melekh, то ще е за стрейтедж банди, веган, вегетарианство...
К. Християнство? Момчи е известен християнин ха-ха.
Ха-ха. Християнство не ми е казал... Принципно идеята е всеки път да се представя по една стрейтедж банда, това е неговата идея.
К. Не българска естествено, че бързо ще свършат?
За български стрейтедж банди аз не се сещам ха-ха
К. Е, Start today примерно?
Start today да, въпреки че не съм сигурен дали всичките им членове са стрейтедж, така че... В сряда започна едно предаване за хип хоп, което се надявам да набере скорост, защото и предавания за хип хоп няма особено, пък има много фенове на тая музика в България, аз също много се кефя. Водят го едни мои приятели Jazz tones - това е и техният проект. Пускат общо взето доста разнообразен хип хоп. Те също ще представят нови издания - когато има и български. Предполагам, че ще канят и гости, което ще е яко, да гостуват хора от нашата хип хоп сцена. Това ще се случва в сряда от 20:30 до 22:30. След това е предаването "Под прицел", сега от 23:30 до 01:30 всяка сряда. Предаването е познато още от едно време - от БНР – „Христо Ботев”, и е изцяло насочено към хардкор-пънк сцената. И те канят гости, говорят за концертите, раздават се награди.
К. Как избирате кой да е следващият гост?
Аз лично си преценявам кой би бил интересен за хората, но то е ясно, че всички рано или късно ще дойдат. Когато има нещо интересно, например предстоящ концерт, излизане в чужбина, нови албуми, смяна на име, винаги гледам да поканя и да се разбере какво точно се случва.
К. Готиното е, че радиото разполага и с архив и всичко това може да се чуе после...
Да. След "Под прицел" - петък, е предаването за реге и рокстеди музика, водено от Тонката (ТВУ, Senior Buffo & The Synchronizers) - добре познат, и аз лично много се кефя. Тая музика не съм я слушал кой знае колко, обаче с голямо удоволствие слушам неговото предаване, защото досега все се е случвало да съм на работа и си го пускам - много добре ми действа, успокояващо. Той представя музиката от 60-те и 70-те години от острова Ямайка и не само от там, чувам постоянно нови имена, нови песни, които са много приятни.
К. Да, не трябва да се забравя, че от там идват основите и на пънк и к'во ли не...
Да, абсолютно.
К. Мислих си, за това, че много хора са минали - бая предавания имаше...
Близо четиридесет вече...
К. Четиридесет човека... Какво впечатление оставиха тези хора в теб, защото с много от тях не се виждаш всеки ден - различни компании, групи, различни хора, това ми е интересно?
От всички гости, които са били в предаването, имам добри впечатления и поддържам контакти - към никой нямам нещо лошо ха-ха. Уважавам всички тези хора и всички групи на тази сцена, която и да е група, дори да не ми харесва като стил. Уважавам усилията, защото всеки знае, че в тази музика няма пари. В България специално всеки набива някакви пари за репетиции, за записи, след това като отиде на концерт и не е на загуба, ще се радва. Така че трябва да се уважават, защото ти знаеш, че има всякакви интриги, говорене зад гърбовете между групи...
К. Това не отмина ли вече?
Не. То това си го има, не знам на запад точно как стоят нещата, но предполагам, че не е чак така.
К. О, и за там разправят, че е така.
Да, ние чуваме слуховете, но това колко е така не знам.
К. Явно си е такъв синдром - маниер на хората.
Аз принципно съм открит човек - ако имаш нещо да кажеш на някой, отиваш и му го казваш, не да пишеш по форуми или в своята си компания да говориш, да плюеш постоянно и всичките хора около теб да започнат и те да плюят...
К. И като се видят в следващия момент - "Оооо къде си, к’во става..." ха-ха.
Да, абсолютно...
К. Ти знаеш - интересен факт е, че много скейтъри е имало измежду хората, започнали хардкора в началото на осемдесетте години. Ясно е, че в цял свят скейтът, уличните изкуства - графити и тн., вървят ръка за ръка с ъндърграунд музиката. Какво ти прави впечатление? И тук ли е така или просто хората тръгват по отделните течения на тоя тип култура?
Иска ми се да вярвам, че е така обаче не съм сигурен до колко е така. Ако трябва да говорим за скейт магазини... не знам точно каква е връзката, защото ти знаеш, постоянно има концерти, идват групи и всичката тази дейност се нуждае от съпорт. В сряда обиколих всичките магазини и к'во се получи? Никой не може да извади едни минимални сто лева, магазини, които правят голям оборот, но на всички им се свидят за нещо, което наистина си заслужава, и нещо, което подкрепя и сцената, и групите, и всичко. Тия пари не се искат като дарение. Ти правиш реклама, слагаш лого на плакати, флайери, интернет... Мисля си, че е добра реклама това.
К. Извън индустрията, извън бизнеса, самите хора мислиш ли, че са обвързани скейт - ъндърграунд?
Аз принципно не познавам много скейтъри, но тия, които познавам, са си хора от сцената. Идват по концерти, кефят се на музиката, така че да, но вече всеки си е избрал своето течение дали ще е хип хоп, хардкор, пънк, дръм енд бейс, което не искам да коментирам - за всеки влак си има пътници.
К. Мислиш ли, че хората оценяват всичко това, че им пука дали ще има радио, скейт списание?
Аз съм малко негативно настроен от гледна точка на това, че аз се занимавам изцяло с радиото, набутвам пари, време и всичко... Общо взето не виждам кой знае каква благодарност или признателност от хората.
К. А интерес?
Интерес принципно да, но пак не е интересът, който аз искам - в по-малки мащаби е. На някои хора просто не им трябва такова нещо. Имат тяхната си музика, предполагам, че не им се слуша радио.
К. Нямаш ли чувството, че им писва много бързо всичко - нагледали са се на какво ли не, появява се някакъв феномен, музикално течение, изконсумира се, след което се преминава към следващото?
Има го и този момент с пренасищането, но пък откъм хардкор-пънк музика не мисля, че има пренасищане в българският ефир. Така че от тази гледна точка би трябвало да има интерес, хората да се радват, че има радио и да го подкрепят.
К. Определено по-добре да го има отколкото да го няма.
Да, но за да го има, в един момент трябва да се намерят спонсори, постоянни рекламодатели, за да има някакъв приход за такси, права и т.н., да взема помещение, да не е в нас, както е сега, въпреки, че стаята съм се я направил като студио с изолации т.н. За всичко парите са намесени, така че няма как да стават нещата без пари.
К. За съжаление такава е в момента световната система. Накъде мислиш, че отива всичко - светът?
Може дълго време да си говорим за това, но то се вижда, че не отиват на добре нещата ха-ха
К. Ха-ха добре. Мисля, че немалко неща си казахме - искаш ли да поздравиш някой, някой който ти е помагал?
Поздрави за всички хора, които са ми помагали, които са идвали на гости, които са пращали да се пуска музика. В личен план най-вече искам да поздравя приятелката ми - в момента имаме малко тежък период, надявам се да отмине и да сме си заедно. Всичките ми приятели естествено, без които просто нямаше да стават нещата защото много съпорт идва от тях - най -близките ми хора. И последно искам да кажа, че готвим и нов сайт – с много по-яка визия, защото старият сайт не е нищо особено. Ще има и форум, знаеш, че без форум вече няма как...
К. Да, извън "храненето" и простотиите в един форум могат да се дискутират много интересни неща.
За едно радио това е много важно, защото хората могат да изказват впечатления, да казват какво искат да има в радиото.
К. Имаш ли очаквания за лайфа на 15-ти?
Надеждите и очакванията ми са да стане концерт като едно време. Да има много хора, танци, стейджове, хората и групите да се забавляват и просто да остане незабравимо. Ще го запишем, има идея да се изкара DVD. Тези неща стават по-бавно, отново заради парите, но аз по принцип с каквото се захвана, гледам до го избутам докрай, така че това DVD мисля да се реализира, не да остане само като идея.
